За съжаление българските пациенти са изолирани, но тази изолация не е непозната на нас, пациентите с пулмонална хипертония. Много малко хора могат да се поставят в ситуацията на пациент с пулмонална хипертония, защото всяко движение на един такъв човек е невероятно усилие. Имаш моменти, в които ти мислиш как да си направиш маршрута или колко думи да изречеш, за да ти стигне въздухът. С това послание Наталия Маева, председател на Българското общество на пациентите с пулмонална хипертония откри уебинара, посветен на пулмоналната хипертония.

Събитието е организирано по повод месеца, в който отбелязваме деня на пулмоналната хипертония – 5 май. В него се включиха 45 участници, а представяния направиха д-р Любомир Димитров, началник на отделението по детска кардиология в Националната кардиологична болница, доц. Наталия Стоева – началник на Клиниката по пневмология в „Аджибадем Сити Клиник болница Токуда“ и д-р Велислава Донкина – ръководител на Звеното за немедицинска и психологична грижа в Националната болница за активно лечение на хематологични заболявания.

„Радвам се, че при тези трудни условия ние сме заедно, макар и разделени. Пулмоналната хипертония е лечима тогава, когато бъде установена в по-ранен етап. Важна е широката осведоменост, разпознаването на симптомите и мерките, които трябва да се предприемат в борбата с болестта. Ролята на ИА „Медицински надзор“ е да се намесим тогава, когато е нужна трансплантация. У нас са необходими повече усилия за насърчаването на донорството. Затова и ние полагаме усилия да координираме усилията на донорството и да създаваме условия за повече белодробни трансплантации у нас“, каза в приветствието си Росен Иванов, изпълнителен директор на ИА „Медицински надзор“.

От своя страна председателя на Европейската асоциация по пулмонална хипертония (PHAE) Даниела Пешич допълни, че в последните две години България отбелязва значителен прогрес при лечението и грижата за своите пациенти с пулмонална хипертония. По този начин се превръща в лидер в региона в тази област. Според нея това се дължи на активността на пациентските организации, но и на сътрудничеството с институциите. Тя посочи, че паниката е застрашаваща, въпреки че сложността на ситуацията предполага усещането на страх. „Всеки вирус е опасен, но ако се грижим добре, ще останем здрави“, каза Даниела Пешич.

„Тревогите при пациенти с пулмонална хипертония са големи, защото знаят, че една допълнителна вирусна инфекция може да има много неблагоприятни последствия. Това е и най-честият въпрос, който задават пациентите – дали са изложени на риск за инфектиране с COVID-19. Към момента няма данни, че тази група е с повишен риск от инфектиране. Съществуват данни, обаче, за пациенти за неблагоприятни усложнения, когато се добави и коронавирусно заболяване“, коментира д-р Любомир Димитров, началник на отделението по детска кардиология в Националната кардиологична болница. Той цитира данни, че в САЩ са докладвани 13 случая на пациенти със заболяването и само  е регистриран само 1 смъртен случай. Той цитира статия, в която се поставя въпросът дали е възможно пулмоналната хипертония да намалява риска от инфектиране с COVID-19. Статията, посочи д-р Димитров, е теоретична, като авторите правят предположение, че терапията за пулмонална хипертония блокира коронавируса и намалява възможността за инфекция. Твърденията, посочи д-р Димитров, са спекулативни. Той изрази хипотеза, че е възможно е пациентите да боледуват по-рядко, защото са обучени да спазват строги правила при общуване с болни хора.

„Когато не можеш да дишаш, нищо друго няма значение“, коментира от своя страна доц. Наталия Стоева – началник на Клиниката по пневмология в „Аджибадем Сити Клиник болница Токуда“. Тя посочи още, че специално за пулмолози и кардиолози задухът е основен кардинален проблем, който е важно да намери обяснение и начини за лечение. „Много често пациентите и лекарите свързват задуха с белодробно заболяване. Разбира се, на първо място са ХОББ, астмата и, депресия, тревожност, рак, анемия, затлъстяване.“, заяви още Стоева.

„Да приемем ограниченията е единствения ни шанс да бъдем „нормални“ и да имаме добър живот. Ограниченията, които пандемията постави пред всички нас, на хората с хронични заболявания, отдавна са познати. Да свикнеш с болестта е предизвикателство, през което човек може да мине, но с цената на големи усилия.“, каза в своето представяне д-р Велислава Донкина – ръководител на Звеното за немедицинска и психологична грижа в Националната болница за активно лечение на хематологични заболявания. „Ние се страхуваме единствено от неща, които вече са се случвали“, посочи Донкина. „В неизвестността, в която се намираме, особено в тази ситуация, покълват вътрешните страхове на хората. И всеки път, когато става въпрос за неяснота, човешките същества правят кризи. По-малко се страхуваме от известни неща, дори да се налага да скърбим за тях“, заяви още психологът.

Очаквайте видео от уебинара.

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.