За съжаление българските пациенти са изолирани, но тази изолация не е непозната на нас, пациентите с пулмонална хипертония. Много малко хора могат да се поставят в ситуацията на пациент с пулмонална хипертония, защото всяко движение на един такъв човек е невероятно усилие. Имаш моменти, в които ти мислиш как да си направиш маршрута или колко думи да изречеш, за да ти стигне въздухът. С това послание Наталия Маева, председател на Българското общество на пациентите с пулмонална хипертония откри уебинара, посветен на пулмоналната хипертония.

Събитието е организирано по повод месеца, в който отбелязваме деня на пулмоналната хипертония – 5 май. В него се включиха 45 участници, а представяния направиха д-р Любомир Димитров, началник на отделението по детска кардиология в Националната кардиологична болница, доц. Наталия Стоева – началник на Клиниката по пневмология в „Аджибадем Сити Клиник болница Токуда“ и д-р Велислава Донкина – ръководител на Звеното за немедицинска и психологична грижа в Националната болница за активно лечение на хематологични заболявания.

„Радвам се, че при тези трудни условия ние сме заедно, макар и разделени. Пулмоналната хипертония е лечима тогава, когато бъде установена в по-ранен етап. Важна е широката осведоменост, разпознаването на симптомите и мерките, които трябва да се предприемат в борбата с болестта. Ролята на ИА „Медицински надзор“ е да се намесим тогава, когато е нужна трансплантация. У нас са необходими повече усилия за насърчаването на донорството. Затова и ние полагаме усилия да координираме усилията на донорството и да създаваме условия за повече белодробни трансплантации у нас“, каза в приветствието си Росен Иванов, изпълнителен директор на ИА „Медицински надзор“.

От своя страна председателя на Европейската асоциация по пулмонална хипертония (PHAE) Даниела Пешич допълни, че в последните две години България отбелязва значителен прогрес при лечението и грижата за своите пациенти с пулмонална хипертония. По този начин се превръща в лидер в региона в тази област. Според нея това се дължи на активността на пациентските организации, но и на сътрудничеството с институциите. Тя посочи, че паниката е застрашаваща, въпреки че сложността на ситуацията предполага усещането на страх. „Всеки вирус е опасен, но ако се грижим добре, ще останем здрави“, каза Даниела Пешич.

„Тревогите при пациенти с пулмонална хипертония са големи, защото знаят, че една допълнителна вирусна инфекция може да има много неблагоприятни последствия. Това е и най-честият въпрос, който задават пациентите – дали са изложени на риск за инфектиране с COVID-19. Към момента няма данни, че тази група е с повишен риск от инфектиране. Съществуват данни, обаче, за пациенти за неблагоприятни усложнения, когато се добави и коронавирусно заболяване“, коментира д-р Любомир Димитров, началник на отделението по детска кардиология в Националната кардиологична болница. Той цитира данни, че в САЩ са докладвани 13 случая на пациенти със заболяването и само  е регистриран само 1 смъртен случай. Той цитира статия, в която се поставя въпросът дали е възможно пулмоналната хипертония да намалява риска от инфектиране с COVID-19. Статията, посочи д-р Димитров, е теоретична, като авторите правят предположение, че терапията за пулмонална хипертония блокира коронавируса и намалява възможността за инфекция. Твърденията, посочи д-р Димитров, са спекулативни. Той изрази хипотеза, че е възможно е пациентите да боледуват по-рядко, защото са обучени да спазват строги правила при общуване с болни хора.

„Когато не можеш да дишаш, нищо друго няма значение“, коментира от своя страна доц. Наталия Стоева – началник на Клиниката по пневмология в „Аджибадем Сити Клиник болница Токуда“. Тя посочи още, че специално за пулмолози и кардиолози задухът е основен кардинален проблем, който е важно да намери обяснение и начини за лечение. „Много често пациентите и лекарите свързват задуха с белодробно заболяване. Разбира се, на първо място са ХОББ, астмата и, депресия, тревожност, рак, анемия, затлъстяване.“, заяви още Стоева.

„Да приемем ограниченията е единствения ни шанс да бъдем „нормални“ и да имаме добър живот. Ограниченията, които пандемията постави пред всички нас, на хората с хронични заболявания, отдавна са познати. Да свикнеш с болестта е предизвикателство, през което човек може да мине, но с цената на големи усилия.“, каза в своето представяне д-р Велислава Донкина – ръководител на Звеното за немедицинска и психологична грижа в Националната болница за активно лечение на хематологични заболявания. „Ние се страхуваме единствено от неща, които вече са се случвали“, посочи Донкина. „В неизвестността, в която се намираме, особено в тази ситуация, покълват вътрешните страхове на хората. И всеки път, когато става въпрос за неяснота, човешките същества правят кризи. По-малко се страхуваме от известни неща, дори да се налага да скърбим за тях“, заяви още психологът.

Очаквайте видео от уебинара.

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.