Професор д-р Валтер Клепетко: Изпратете специалисти на обучение във Виена и до 3 години в България ще правите успешни белодробни трансплантации.

Валтер Клепетко е роден на 26 февруари 1955 г.  във Виена, Австрия. През 1978 завършва Медицинския университет във Виена. Днес виртуозният хирург – проф. д-р Валтер Клепетко, е президент на Европейската асоциация за гръдна хирургия и белодробна трансплантация, ръководител е на Клиниката по белодробна хирургия в университетската болница във Виена.

Началото е преди 27 години, котато Проф. др. Клепетко започва внедряването на програма за  белодробни трансплантации. Днес Университетската болница във Виена /АКХ/ е на едно от първите места в света по брой пациенти и успеваемост в областта на гръдната хирургия. Това една безотказно работещата машина, която до този момента е спасила живота на хиляди хора от цял свят, сред които и на много българи. Само белодробно трансплантираните ни сънародници за последните четири години са 8 човека, сред които и авторите на това интервю, което се състоя в кабинета на проф. др Валтер Клепетко в АКХ – Виена.

Господин Професор, желанието да станете хирург, ученическа мечта ли беше ?

Не съвсем. Когато завърших  гимназия не започнах  веднага да уча медицина.  Първо  записах  строително инженерство – за два месеца. Hо много бързо разбрах, че това не е моето призвание. Нужна ми бе още половин година, за да реша че искам да уча медицина. А в хирургията навлязох през 1986 година. Тогава имаше само двама гръдни хирурзи. Единият от тях напусна и привлякоха мен, защото другият колега беше абсолютно сам. Това бе началото  на кариерата ми в гръдната хирургия. Много малък екип бяхме тогава.

 Значи започнахте като индивидуалист в тази кариера?

Когато започвах моята кариера, нямах много време да мисля по този въпрос, защото буквално нямаше нищо. През 1990 г. направихме първата трансплантация За съжаление това беше повече като еднолично представяне. От моя гледна точка това не беше добър период. Аз винаги съм се борил да създам екип, но това беше дълъг период, докато този екип се структурира успешно.

Значи предпочитате екипната игра? Така ли изглежда според вас успешният човек?

Мисля, че въпросът  е свързан с това да станеш добър в своята професия и как това те тласка да предадеш познанията и уменията си на другите . За да си наистина добър трябва да си убеден, че не си сам. Можеш да бъдеш добър само, ако имаш добри хора, които работят с теб. Един човек не е достатъчен. Разбира се че всичко започва с човека,  който дава началото и започва да гради , но в същото време той трябва да е сигурен, че за до него стои екипът му. Важно е да структурираш своя отбор , да ги учиш  да усъвършенстват своите качества, за това се изисква и ти да не изоставаш и да продължаваш да се развиваш. От друга страна професията трябва да ти носи удовлетворение и добро качество на живота. Така че, има много аспекти, които обясняват какво означава да бъдеш успешен.

Имате ли представа колко хора не умряха благодарение на вас?

 Не това не възможно да се преброи. Не зная.

 Мислите ли, че при трансплантация реципиентите получават частица от душата на донора?

 Може би не от душата, а от духа.

 Как съчетавате професионалните и семейните ангажименти?

Понякога има и трудни моменти, но съм щастлив,  че намерих баланса. Хората ме познават като работохолик, но не всички знаят другата ми страна. Истината е, че съм и голям пътешественик. Опитвам се да прекарвам възможно най-много време с моето семейство докато  пътуваме. Това е много важно, за да има човек балансиран живот.

Имате ли специални места, на които пътувате и почивате?

Не нямам, просто обичам да пътува и да почивам.

При пострансплантационната терапия, специално внимание отделяте на спортуването на пациентите, а  вие самият отделяте ли време за спорт?

Моята философия е, че всеки индивид е роден да използва тялото си . И  мисля, че здравата мисъл живее в здравото тяло. Всеки е длъжен да работи за това. Нищо не идва просто така в живота. Мисля, че физическата активност и спортът са невероятно важни за поддържането на качеството на живот. Аз лично спазвам това правило и не мога да си представя живота без физическа активност. Опитвам се да трансферирам това мислене  върху  другите. Много от пациентите са пример за това как подобряват качеството си на живот, свързвайки го  със спорта.

 Уважаеми г-н Професор, вашата клиника е създадена през 1729 година. Няма как да догоним традицията , създадена през вековете. Но наистина разчитаме на вашата помощ и опит.  В случаят, вие ще сте донорът – ние рецепиентът.

Ние помагаме на много страни в техния път. Миналата година обучихме колеги от Словения и те сега стартираха своята програма за белодробна трансплантация. В момента имаме 4 гръцки лекари, които ще бъдат цяла година тук, за да започнат своя програма. Не можеш да дойде и за една седмица и да научиш как се прави белодробна трансплантация. Трябва да прекараш известно време, за да овладееш тънкостите.

Кога могат да дойдат и наши лекари в АКХ, за  да се обучат?

Това трябва да се организира и уточни на официално ниво. Трябва да е сигурно , че лекарите, които ще бъдат обучени тук, после ще разполагат с подходяща инфраструктура, за да приложат наученото.  Това е един вид пълен пакет от стъпки.

Колко дълъг е този процес?

Необходими са няколко години. Да кажем, че три години са оптимален срок, за да започна да организирам такава програма. Разбира се в случай, че здравното министерство в България има воля за осъществяването на това начинание.

Стъпките, които България трябва да направи са като на всички останали страни.

Номер едно  – когато говорим да трансплантации винаги да имаш достатъчно донорски органи. Без донорски органи, няма трансплантации. Именно в тази насока трябва да се работи, за да се подобри нивото на донорството във вашата държава.

Номер две –  трябва да се обърне внимание на пациентите, които евентуално ще получат шанс за трансплантация. Трябва да има добра  предварителна селекция  и грижа за тях докато бъдат оперирани. Това вече е направено по  добър начин у вас.

Последната стъпка е трансплантацията, която ще трябва да направите сами. В момента България прави стъпки да осъществи това. Това е прекрасно. Нашите колеги, български лекари поискаха да получат възможност за обучение, което да бъде оформено със споразумение, и  ние разбира се подкрепяме идеята. Но повтарям отново  важно е, българските власти наистина да застанат зад такава програма и реално да предоставят необходимата инфраструктурна подкрепа на институцията, която иска да я реализира. Иначе заради желанието да се избегне харченето на пари, могат да се загубят много човешки животи.

И в този дух на мисли искам да споделя, че в България сега ние сме никъде. Нито сме в Евротранслант, нито имаме собствена програма за белодробни трансплантации, нито сме подновили договора си АКХ.

Но вие сте подали заявление за  подновяване на  асоциираното ви членство в Евротрансплант и очаквате споразумение. Човекът, който влага много усилия и инициативи за разрешаването на проблемите при вас е директорът на агенцията по трансплантация  д-р Мариана Симеонова. Но в момента ние в АКХ не сме в състояние да поемем пациенти без вие преди това да постигнете споразумение с Евротрансплант. Нужно е споразумение, изградено на базата на наистина реална подкрепа от страна на вашето правителство. Индивидуалните усилия, макар и упорити, не са достатъчни – и в тази връзка ще е добре да структурирате подхода си.

Другата възможност е да намерите партньор извън АКХ, с когото да работите. Може Гърция да бъде ваш партньор в бъдеще.

Гърците също са извън Евротрансплант, но специалистите им които сега се обучават във Виена са изключителни. Всъщност за вас наистина е добре да помислите и за вариант извън Евротрансплант. Може, да  изградите  локален хъб между балканските държави, който във времето да превърнете в  мощен център за обмен на органи и трансплантации.

Уважаеми г-н Професор, благодарим ви за времето , което отделихте и защото това интервю е от името на българското „Сдружение на пациентите с дихателна недостатъчност и белодробна трансплантация”, ще ви бъдем благодарни ако изкажете препоръка или съвет към лекарите и пациентите, които ни подкрепят и разчитат на нас.

Ако искате да постигнете нещо във живота си не трябва да се разпилявате в мисли, дали това е възможно или не, а се концентрирайте в амбицията как да го постигнете.

ЕДНА БЪЛГАРСКА РОЗА

Виенският парк Volksgarten  се е разстлал  в  самия център  между двореца на Хабсбургите, парламента и общината. Осемте белодробно трансплантирани български пациенти купиха розов храст, който посветиха на лекарите, направили техните трансплантации. Купуването на рози по този начин, в този парк, за Виена е изискана традиция и от българска страна се прави за първи път. Един храст се купува за определен период от време и към него се прикрепея табела посвещение към събития или  към близки и любими хора.  На някои рози табелата е само с име, а други са със споделени  копнежи и с, разтърсващи обяснения в любов. Това е розовата градина на парка.  В нея нашите пациенти купиха роза за 5 години и трогнаха лекарите от торакс хирургията на Университеската болница на Виена с израза си на благодарност и признателност: “ЗАЩОТО СМЕ ЖИВИ!“

Европейската лекарствена агенция (ЕМА) обсъжда клинично проучване за нов лекарствен препарат, приложим при белодробно трансплантирани

От 09.07. до 12.07.2018 г. в Лондон заседава работната група на Европейската лекарствена агенция (ЕМА) на която бяха представени резултатите от фаза III от проучване на нов лекарствен препарат, приложим при белодробно трансплантирани пациенти с доказано отхвърляне на органа.

Като предстивител на пациентите в работната група участва г-жа Наталия Маева – председател на БОППХ.

 

Здравословни продукти, безплатни прегледи и спорт на „Мисия Здраве“ 2018

Над 80 са изложителите тази година. Представени са производители на здравословни продукти и услуги, фармацевтика, био-козметика, хранителни добавки, био-храни, здравословни продукти за дома и офиса. Здравните заведения участват както винаги – болници, поликлиники  и лаборатории. Услугите за здравословен живот и добра форма са също застъпени – школи по спортни танци, фитнес-центрове, йога клубове и др. Присъстват издатели на специализирана литература в областта на здравословния начин на живот.

За първи път сдружение „Българско общество на пациентите с пулмонална хипертония“ участва в изложението „Мисия Здраве“ 2018. Повече от 300 човека провериха наситеността на кислород в кръвта си, измериха и кръвната си захар, нивото на холестерол и кръвното си налягане на щанда на НПО през втория ден на здравното изложение.


Безплатни тестове за измерване на кръвна захар, холестерол, кръвно налягане и кислород в артериалната кръв (2 юни)

Българско общество на пациентите с пулмонална хипертония, като член на Националната пациентска организация участва в изложението „Мисия Здраве“ тази година.

Ето и програмата за 2 юни 2018 г. (събота), която предлага на посетителите на изложението редица възможности да се изследват:

10:00-16:00 ч. – щанд 18.6 – скринингова акция за измерване на кръвна захар, холестерол и на кръвно налягане

11:00-16:00 ч. – щанд 18.6 – кръводарителска акция

12:00-18:00 ч. – щанд 18.6 – измерване на нивото на кислород в артериалната кръв с пулсоксиметър

БОППХ за пореден път участва в изложението Булмедика/Булдентал 2018

На 17 май 2018 г. БОППХ в рамките на изложението Булмедика/Булдентал 2018 проведе акция за измерване на съдържанието на кислород в кръвта. Над 100 човека преминаха през това изследване, а 29-годишна жена беше насочена от експертите от Българско общество на пациентите с пулмонална хипертония за консултация с пулмолог, поради отчетено понижено насищане на кислород в артериалната кръв. С много пациенти беше проведена консултация за нуждата от дихателни упражнения и здравословен начин на живот.

Участието на БОППХ за пореден път на изложението Булмедика/Булдентал постигна целта си да повиши информираността относно нуждата от профилактика, защото именно тя е в основата на превенцията и успешното лечение на редица заболявания.

Катерихме се за повече дъх в Световния ден за борба с пулмоналната хипертония

Дванадесет са пациентите с пулмонална хипертония у нас, включени в листата на чакащите за трансплантация на бял дроб. Вече имаме 7 успешно трансплантирани болни с тази диагноза. Това съобщиха от Изпълнителната агенция по трансплантация.

Стотици българи буквално не могат да си поемат дъх заради тежкото и рядко заболяване, наречено пулмонална хипертония. Всички те са зависими от кислородните си маски и апарати, за да могат да извършват елементарни дейности, а изкачването дори само на няколко стъпала например е огромно изпитание за страдащите от болестта на сините устни. Според данните на здравната каса, 124 души в момента са на терапия, а състоянието им се следи в три болници в страната – столичните „Св. Анна“ и НКБ, както и варненската „Св. Марина“.

Тази година Българското общество на пациентите с пулмонална хипертония (БОППХ) отбеляза  Световния ден за борба с болестта на 4 май в Приключенски парк “Фънтопия“ в Парадайс център в София. Специалното събитие бе под надслов „Дари дъх”, като по време на спортния хепънинг пациенти и техни приятели се катериха по изкуствена стена в подкрепа на пациентите с пулмонална хипертония.

Инициативата има за цел да се повиши осведомеността на хората за това животозастрашаващо заболяване на белите дробове и сърцето и се реализира с подкрепата на Министерсво на здравеопазането и Министерство на младежта и спорта.

„Пулмоналната хипертония може да застигне всеки. Невидимата болест те прави зависим от кислородния апарат.  Не можеш да дишаш и се уморяваш от най-малкото движение, получаваш отоци по краката, ръцете, устните ти посиняват, задушаваш се. Кислородната маска ти пречи, когато спиш, а изкачването на стъпала се превръща от елементарно действие в огромно изпитание“, разказа пред журналисти Наталия Маева. Един от ключовите симптоми е затруднено дишане дори при най-обикновени ежедневни задачи, а ако не се лекуват адекватно, пациентите живеят само няколко години.

„Ако се обединим около идеята за по-добра осведоменост за пулмоналната хипертония, бихме могли да постигнем по-ранно и точно диагностициране на болестта, оптимално лечение, по-добро качество на живот и повече научни изследвания върху различните видове пулмонална хипертония. С тази диагноза се живее трудно, а качеството на живот е променено до неузнаваемост“, обясни председателят на БОППХ, която е  трансплантирана в Австрия. Още двама българи с тази диагноза са с присаден бял дроб, а един е включен в листата на чакащи на Евротрансплант.

Като част от кампанията, на 5 май фасадата на НДК бе осветена в синьо – цветът, който е символ на „болестта на сините устни“.

Българи се отказват от България, за да живеят

Десетки болни българи са принудени не само да търсят лечение в чужбина, но и да сменят гражданството си, за да си го осигурят. Чужди клиники отказват да приемат български пациенти, които се нуждаят от трансплантации заради липсата на споразумение между България и „Евротрансплант”.

Жена, болна от белодробна хипертония е поредната българка, която е готова да се откаже от България, за да живее.

Жената е включена в списъка за чакащи на Изпълнителната агенция по трансплантация у нас преди два месеца, когато вече няма избор.

Шанс за трансплантация обаче почти няма, защото от година насам България няма договор с нито една болница в чужбина, а у нас такива операции не се правят, разказва репортаж в „Здравей, България“ по NOVA.

Потърсени за отговор от Здравното министерство заявяват, че договорът на Агенцията по трансплантация с единствената болница, в която са трансплантирани българи – тази във Виена, е изтекъл през месец май 2017 г. Затова към момента има две възможности – или продължаване на споразумението, или подписване на ново с друга болница. Кога ще стане това обаче – все още не е ясно.

Тодор Мангъров, председател на Асоциация „Пулмонална хипертония”, коментира казуса така:

„Министерството на здравеопазването за пореден път показва, че абдикира от отговорността да лекува български граждани.

Договор с „Евротрансплант” помага, но не е задължителен и по никакъв начин не би трябвало да означава българските граждани да не се лекуват в чужбина, когато се налага. В него са много малко държави от ЕС”.

Той призна, че нас просто не ни искат като пациенти в Европа и добави: „Причините са много. Дали министерството не плаща, дали забавя плащанията, дали е трудна комуникацията – може само да се гадае. Единствената болница, която подаде ръка на българските пациенти за трансплантация на бял дроб от 2013 до 2017 г., беше университетска болница във Виена.

От там ни лекуваха по милост благодарение на едно допълнително споразумение. По силата му се трансплантираха седем българи. Още един българин бе с трансплантиран бял дроб в клиника във Франция”.

Той се обърна към Здравното министерство и попита защо договорът с „Евротрансплант” не е подновен, тъй като Агенцията по трансплантации има приоритет да го поднови, но това трябва да направи здравният министър.

Още по темата вижте във видеото.

 

Източник: Vesti.bg

Преговори за договори с клиники в чужбина бавят трансплантациите на бял дроб

Източник: Здраве.НЕТ

Изтекъл срок на споразумение по линия на Евротрансплант, организацията, която подпомага донорството и търсенето на органи за трансплантиране, възпрепятства достъпа на български пациенти до трансплантации в чужбина, които не се правят у нас. Това каза пред Zdrave.net председателят на ИАТ д-р Марияна Симеонова. Думите й са повод изразеното желание от българи, чакащи за трансплантация, да се откажат от гражданство, за да получат шанс за живот.

„През 2013 г. подписахме споразумение с Евротрансплант, което е насочено точно към това и наши пациенти да бъдат включвани в европейската листа за трансплантации. Това споразумение ни даде две възможности. Едната е, че когато имаме орган, който не може да бъде трансплантиран в България, имаме право да го подадем към Евротрансплант и чрез тяхната система за локация да го разпределят по чисто медицински критерии, в една от държавите, в които има нуждаещи се пациенти. По-важната за нас е, този договор ни възможност да търсим клиника в някоя от осемте държави от групата на Евротрансплант, която ще приеме наши пациенти и да сключим договор с нея“, каза д-р  Симеонова.

„Вторият договор, който сключваме с център за трансплантации в държава от Евротрансплант, обаче е с продължителност две години и там имаше забавяне в подписването. Сега трябва да стартираме нова процедура, тъй като вече се кандидатства чрез Евротрансплант, и ако клиниките имат желание и подписваме с тях. Това обаче е процедура, която макар и да върви в момента, ще отнеме време. Евротрансплант не може да заповяда на клиника да приема пациенти, но дава нужната за нас гаранция“, допълни тя.

Един от спешните за трансплантиране пациентие е 29-годишният Адриан Петков, който страда от муковисцидоза. Той е готов да стане австрийски гражданин, тъй като клиниката във Виена, в която досега се извършваха трансплантациите на бял дроб, в момента не приема български граждани. „Вкаран съм в листата на чакащите, но тук, в България. Ние сме в някакъв списък, по някакви формуляри, по някакви точки, имаме някакъв код. Седя и чакам един договор, който да се направи, за да мога да продължа живота си“, каза Андриян пред Нова телевизия.

По думите на д-р Симеонова пък преговорите са трудни, защото вървят първо на национално ниво, после на ниво болница, след това клиника. „Някои болници отговарят, че не могат да приемат чужди пациенти, други казват, че нямат капацитет или пък такава им е политиката. Има такива, които не отговарят, или отговарят, но вече над години искат документация“, каза тя.

Д-р Симеонова допълни, че от 2013 г. насам листата на чакащи е почти изчистена. „От 12 човека, чакащи за трансплантация на бял дроб, 7 вече са трансплантирани, двама са включени в европейската листа още като действаше споразумението, трима са преценени като все още подходящи за лекарствена терапия. За съжаление има два-трима човека, които починаха, те бяха много тежки случаи. В края на годината се добавиха още двама – точно Адриан и още един колега, за които веднага започнахме да търсим оферти, а в последния месец се добавиха още 6 човека“, каза тя.