Отбори от 34 държави участваха в международния турнир по петанк, който се проведе от 23 май до 28 май във ваканционния комплекс Месонги Бийч на остров Корфу.
Представителите на отбор „Каро“ посветиха своето участие в това авторитетно международно състезание на хората, които живеят с пулмонална хипертония.
„Благодаря ви за това, че отделяте от времето си, за да дарите своя дъх за онези, които не могат да дишат и са зависими от кислородните си апарати. Достъпът до нови терапии за пулмонална хипертония закъснява с години в сравнение с другите европейски държави. А трансплантациите на бял дроб остават химера. Обучението на медиците ни е в застой, а времето е жизнено важно за пациентите, страдащи от това рядко заболяване“, казва председателката на Българското общество на пациентите с пулмонална хипертония Наталия Маева.
„За нас с удоволствие да подкрепим кампанията „Дари дъх“ и да обърнем внимание върху проблемите на уязвимите пациенти, които живеят с това рядко и коварно заболяване. Надявам се, че нашето партньорство ще допринесе повече хора да обърнат внимание върху симптомите, протичането на болестта и изхода от нея“, допълни от своя страна Атанас Макаров, допълни от своя страна Атанас Макаров, председател на спортен клуб „Каро“.
В България от 2000 г. официално се играе петанк. Популярната френска игра се играе на правоъгълна площадка с размери 5 м. на 15 м. и твърда настилка от пясък или сгур. За нея се използват топки от специална метална сплав, които тежат от 600 гр. до 800 гр., а диаметърът им е около 70 – 75 мм.
Може да се играе индивидуално, по двойки или тройки, като класически се играе по тройки, които може да са мъжки, женски и смесени. Когато се играе индивидуално и по двойки, всеки състезател от отбор има по три топки, а когато се играе по тройки – по две топки.
Пулмоналната хипертония е рядко заболяване, което засяга повече от 300 българи. В краен стадий на заболяването пациентите се нуждаят от белодробна трансплантация. Болестта, позната като „болестта на сините устни“, заради кислородната недостатъчност, която предизвиква, е причина много от пациентите да нямат активен социален живот. За пациент, който е с пулмонална хипертония, всяко движение е свързано с недостиг на въздух, а спортуването и изкачването на стълби, например, е сериозно предизвикателство и невъзможна дейност. Пациентите с рядката болест са приковани към кислородните си концентратори.