Симптомите на ПХ включват недостиг на въздух и умора, а понякога замаяност и пристъпи на загуба на съзнание. Тези симптоми, могат да се появяват постепенно с времето, което на свой ред, може да доведе до закъснение от страна на пациентите в търсенето на помощ за поставяне на диагноза и лечение. Пациентите намаляват ежедневните си дейности, което води до значително влошаване на качеството им на живот.
При ПХ артериите, които пренасят кръвта от сърцето до белите дробове, се стесняват по причини, които не са напълно установени. Сърцето се мъчи да изтласка кръв през стеснените артерии, което води до повишено кръвно налягане в белите дробове и уголемяване на сърцето. С времето преумореното сърце се износва, което може да доведе до сърдечна недостатъчност и смърт.Често се наблюдава забавяне при поставяне на точна диагноза. Обикновено ПХ се бърка с исхемична болест на сърцето, астма и сънна апнея. Понякога неправилното диагностициране води до психични разстройства (безпокойство, стрес, депресия).
Пулмоналната хипертония оказва негативно влияние върху извършването на ежедневни и рутинни дейности. Може, да бъде предизвикана от някакво болестно състояние (като белодробно или сърдечно заболяване или кръвни тромби) или да се появи без причина. В други случаи причините могат да бъдат вторични, вследствие на друго заболяване (наследствени кардиопатии, калогенопатии, хипертония, HIV, приемане на медикаменти за отслабване). В някои случаи е наследствена, а в други не. Проявява се в няколко различни форми. Повече от 25 милиона души по света страдат от различни видове пулмонална хипертония.
Към момента заболяването все още е нелечимо, но съществува животоподдържаща терапия. В България за употреба са разрешени 4 лекарствени препарата при пациенти с идиопатична форма на заболяването.За сравнение, в останалите страни-членки на ЕС разрешените за употреба лекарства са 8. До този момент в България липсват препарати за интравенозно приложение при пациенти в напреднал стадии на заболяването от групата на простеноидите.
За пациентите е особено важно да получат достъп до европейски клиники, в които се извършва трансплантация на бели дробове или комбинирана трансплантация на сърце и бял дроб. Това би ги върнало към нормален живот, когато наличните терапии престанат да действат.
Най-често срещаните симптоми в началото на заболяването са:
- Недостиг на въздух (диспнея), без очевидно усилие
- Прекомерна умора
- Замаяност, особено при изкачване на стълби или изправяне
- Припадък (синкоп), слабост при физическо усилие
- Болка в гърдите, особено по време на физическа активност
- Сърцебиене
- Подуване на краката и глезените
- Кашлица
- Хемоптоза
На по-късен етап се появяват:
- Нарастване на задуха; задухът може да се появи дори в покой и значително се увеличава при физическо натоварване
- Слабост при физическо натоварване; при повишена физическо натоварване пациентът може да получи припадък , тъй като сърцето не е в състояние да обезпечи достатъчен приток на кръв към главния мозък
- непродуктивна кашлица
- намаляване на изминатото разстоянието без почивка
- болки в областта на сърцето
- болки в дясната подбедрица, свързана с увеличението на черния дроб
- повишена уморяемост
- пресипнал глас, заради притискане на ларингеалния нерв
- главозамайване и припадъци
- клинические проявления недостаточности насосной функции правого сердца (отеки нижних конечностей)
- синдром на Рейно (посиняване на пръсите, при по малко от 50% случаите)
- набъбване на шийните вени с видима пулсация
- силно оголемяване на дясната сърдечна камера
- при палпация- увеличен черен дроб
- дихателни шумове
- промяна в структурата на ноктите на ръце и краката, в посока на часовниковата стрелка
- участено сърцебиене
- ревматични болки в цялото тяло в резултат на недостиг на килород в тъканите
- силни болки в белите дробове
- събиране на голямо количество на течности в различни части на тялото (асцит)